Странна комбинация, но много характерна за нашия край. Рецептата имам от моята баба. През зимния сезон често си го приготвям и почти сама си го изяждам, защото домочадието не могат да приемат, че тиквата е вкусна не само със захар.
за корите:
около 1 и 1/2 ч.ч брашно
1с.л олио
1/4ч.ч вода
за плънката:
1 кг. тиква
средната част на един стрък праз лук
3ч.л захар
2 ч.л ( равни) сол ( аз използвах хималайска)
1/2 ч.ч олио
1ч.ч царевично брашно
2 яйца
5 шепи ( може и топки) фино фиде ( ако е по едро, трябва първо да го сварите)
Замесвате тесто от брашното, олиото и водата, и когато стане меко и еластично тесто го доомесвате на набрашнен плот. Разделяте го на две части, като трябва едната част да бъде по-голяма от другата. Разточвате голямото парче на тънка кора и я постилате в тава предварително намазана с олио, като кората трябва да е по голяма от тавата, краищата и трябва да преливат.
Настържете тиквата на едро ренде. Добавете олиото, нарязаният на ситно праз, солта и захарта и разбъркайте. След това добавете царевичното брашно, леко разбитите яйца и накрая натрошеното фино фиде. Смесете всичко добре. Ако се притеснявате да не е прекалено солено, може да сложите една лъжичка сол, да пробвате на вкус и ако решите, че е нужно още, тогава добавете и останалото количество.
Поръсете плънката върху кората и отгоре покрийте с по малката кора. Печете в предварително загрята фурна на долен реотан.
Печете само на долен реотан и след 10-15мин. разтръскайте леко тавата, за да не залепи. След като повдигнете леко клина и видите, че кората е опечена го обръщате върху дъното на друга тава. Намазвате тавата отново с олио и връщате клина чрез приплъзване. Поставяте във фурната. Печете пак на долен реотан докато и другата кора се зачерви.